-
На портата – ръждив е катинарът
под негостоприемната верига.
Изтраква. Но ги няма вече старите
да видят, че ги помня. И пристигам.
От студ осиротя дори стоборът.
Врабчета реставрират глас, долитнал
от времето на пищните събори –
в хамака под черешата го сплитат.
Висят над пепелта два кози рога,
стопяват ги летата в медни съдове.
От гъсто мляко, издоено в смога ...