Сушаво не/битие
-
На портата – ръждив е катинарът
под негостоприемната верига.
Изтраква. Но ги няма вече старите
да видят, че ги помня. И пристигам.
От студ осиротя дори стоборът.
Врабчета реставрират глас, долитнал
от времето на пищните събори –
в хамака под черешата го сплитат.
Висят над пепелта два кози рога,
стопяват ги летата в медни съдове.
От гъсто мляко, издоено в смога
белеят капки, в Млечен път осъдени.
Не се дочува ядно: „Шавай, дърто!”
след дългоух инат над сухи буци.
Днес вятърът безпаметно завърта
две спици върху калната каруца.
На двора спят захвърлени галоши.
Бездомен пес по спомена ги души.
Споделяхме се. Днес ме гледа лошо –
нали го храня само на Задушница.
Открили своя стряха наготово,
и заедно със тези, на комшиите –
превзеха ни комина ято сови.
Играят на рулетка пак. С душите.
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
