Непроявеното, безформеното неродено
е на път някъде из необята на вселената.
Шепти на онзи, в чиято утроба сърдечна,
по необходимост неотложна – неизбежна,
ще бъде заченато, след време ще се ражда.
Може би ще е картина, може би ще е соната
или вихрен танц, може и сложна формула да е,
кода на вечността на душата човешка разгадала.
Ако попадне семе в измерение – наречено Любов –
добро се ражда, но плод кълни и сред дебрите на мрака.
Такъв един – злобен, коварен, уродлив, токсично горчив.
Всъщност, всеки от засятото в своята градинка си хапва.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени