20.07.2008 г., 12:44

Сутрин...

783 0 2

Ти всяка сутрин ми

поднасяш стих прекрасен

и караш ме да се усмихвам.

 

Представяш си как кафето

ми поднасяш във леглото

и галиш ме със устни...

 

Ти искаш аз да съм до теб

и всеки ден ми го повтаряш,

поднасяш ми красивите слова

на цветния екран без капка свян.

 

А как да ти повярвам -

веднъж видяхме се с теб.

Не искам да те нараня,

но сърцето ми е другаде.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеонова Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...