Събуди ме със парещи устни
Погали ме с косата си...
Обещай ми любов без въздишки,
без сълзи, без вина... - ЛЮБОВ , не остатъци.
Всеки миг без любов е загубен.
За това събуди ме по изгрев...
За да имаме повече повече мигове...
Ей така , да се целуваме.
Ето мила отварям очи...
По-красива си от съня ми.
Добро утро, любов..., а сега ме гушни...
Ще направя кафе..., и да чакаме залеза.
О Б И Ч А М Т Е ...
© Ганчо Попов Всички права запазени