Св. Първомъченик български княз Боян Енравота

Било е някога в древни времена,

попаднал в плен ромееца Кинам.

И с българите водили ромеите война,

презиращите кръста в сили нечестиви.

И Канът български по своя обичай

в тъмницата Кинама въдворил.

За да не може вярата която знай,

раздор да сее, хора да разедини.

Но вече Кан бил станал Маламир,

а брат му за Кинама се застъпил.

Пусни го братко казал Енравота,

при мен на служба да постъпи.

Да бъде брате тъй отсякъл Маламир,

твой роб доверен е от днес Кинам.

Помолил се Енравота верен вече на Христа,

благодаря ти тебе Боже тебе за честа.

Ала в дворците знаем даже голите стени,

уши не рядко имат нявга даже и очи.

И Енравота знаел, че дори да си мълчи,

за вярата му нова ще дочуят братските уши.

На съд най-строг предал е брат си Маламир,

ти отречи се тук от вярата ромейска и лъжовна.

Не го ли сториш знай ще взема твоята глава

напук на общата ни кръв и род вековен.

Волята ти да е рекъл Енравота именуван веч Боян,

на моя Бог аз виждам обявил си тежка бран.

За вярата си аз готов съм днеска да умра,

но знай ще шества скоро тя по таз земя.

Погубил бързо брат си Маламир,

но скоро призовал и него Господ в мир.

А Кан след време станал сродникът Борис

за него вярата Боянова била е ручей чист.

Отпил Борис на вярата Христова от водата

и Бог му пратил ученици на светите братя.

Кръщение велико тъй приела цялата страна

и на езика свой се молят българите и сега.

Но Енравота сетне именувал се Боян,

макар и от предците да останал неразбран.

Почетен бил тъй както мъченика се полага,

в чест негова огромен храм издигнали веднага.

През вековете вярата в Христа България закриля,

в нелеки изпитания като народ ни дава сила.

И за да бъдем българи и днес сме с нея оцелели,

завета на Бояна Енравота тъй дълбоко вплели.