14.02.2007 г., 19:12 ч.

Сватба 

  Поезия
981 0 1

Ситно хоро се извива

на мегдана, във селото.

Руйно вино се излива,

леко ляга на гърлото.

Млади моми и ергени

закачливо си пришъпват.

Сватовете, пременени,

към невестата пристъпват.

С снага тънка, тополова,

хубост дивна, самодивска;

с душа чиста, изворова.

Сърце да трае не иска!

Отдол й жених излазя.

В уста я жадно целува.

В прегръдки я силни пази

слова хорски да не чува.

Да са ни живи и здрави,

а булката - плодовита!

Да вдигнем чашите прави

и пиеме до насита!

 

 

 

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??