Ситно хоро се извива
на мегдана, във селото.
Руйно вино се излива,
леко ляга на гърлото.
Млади моми и ергени
закачливо си пришъпват.
Сватовете, пременени,
към невестата пристъпват.
С снага тънка, тополова,
хубост дивна, самодивска;
с душа чиста, изворова.
Сърце да трае не иска!
Отдол й жених излазя.
В уста я жадно целува.
В прегръдки я силни пази
слова хорски да не чува.
Да са ни живи и здрави,
а булката - плодовита!
Да вдигнем чашите прави
и пиеме до насита!
© Лилия Кашукеева Все права защищены