14 feb 2007, 19:12

Сватба

  Poesía
1.2K 0 1

Ситно хоро се извива

на мегдана, във селото.

Руйно вино се излива,

леко ляга на гърлото.

Млади моми и ергени

закачливо си пришъпват.

Сватовете, пременени,

към невестата пристъпват.

С снага тънка, тополова,

хубост дивна, самодивска;

с душа чиста, изворова.

Сърце да трае не иска!

Отдол й жених излазя.

В уста я жадно целува.

В прегръдки я силни пази

слова хорски да не чува.

Да са ни живи и здрави,

а булката - плодовита!

Да вдигнем чашите прави

и пиеме до насита!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...