Сватба
СВАТБА
Менчето не ритна със цветята.
В живота без сватбена рокля влезе.
За тебе тъпанът не би до вечерта.
На свободата нахално се изплези.
Кумува ни луната и белият дувар,
за ложе си избрахме сухите листа.
А совата във мрака стана годежар.
Телата ни не заспиваха до сутринта.
Отпивахме със устни росата -
сякаш беше шампанско за нас.
Със пръсти търсих края на косата -
и стана пеещ грубия ми глас.
Невесто моя, без венчило!
На мен не даде сватбения знак.
Светът приготвил е бесило.
... Какво от туй? Пожелай ме пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
