16 sept 2008, 15:04

Сватба 

  Poesía
1722 0 5

СВАТБА

 

 

Менчето не ритна със цветята.

В живота без сватбена рокля влезе.

За тебе тъпанът не би до вечерта.

На свободата нахално се изплези.

 

 

Кумува ни луната и белият дувар,

за ложе си избрахме сухите листа.

А совата във мрака стана годежар.

Телата ни не заспиваха до сутринта.

 

 

Отпивахме със устни росата -

сякаш беше шампанско за нас.

Със пръсти търсих края на косата -

и стана пеещ грубия ми глас.

 

 

Невесто моя, без венчило!

На мен не даде сватбения знак.

Светът приготвил е бесило.

 

... Какво от туй? Пожелай ме пак!

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??