27.08.2014 г., 21:45

Свенливост

507 0 0

Стига само да ти кимна

лекичко и отдалеко,

и ще дойдеш ти при мене,

и ще бъдеш мой навеки.

Няма да го сторя!

 

От върха на миговете

падналата дума бърза,

пресушава океани и земи

далечни свързва.

Няма думата да кажа!

 

 

 

За да ме познаеш лесно

между ветровете мощни,

загасявам мойте мисли

и обличам дрехи нощни.

 

Докато не ме откриеш

слънцето все тъй ще свети

и на времето с хода,

все ще плуват световете.

Не успееш ли- просто   ще угасна!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...