27.08.2014 г., 21:45

Свенливост

508 0 0

Стига само да ти кимна

лекичко и отдалеко,

и ще дойдеш ти при мене,

и ще бъдеш мой навеки.

Няма да го сторя!

 

От върха на миговете

падналата дума бърза,

пресушава океани и земи

далечни свързва.

Няма думата да кажа!

 

 

 

За да ме познаеш лесно

между ветровете мощни,

загасявам мойте мисли

и обличам дрехи нощни.

 

Докато не ме откриеш

слънцето все тъй ще свети

и на времето с хода,

все ще плуват световете.

Не успееш ли- просто   ще угасна!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...