3.05.2007 г., 14:56

Свещта по между ни е запалена

1.1K 0 1
 

Свещта по между ни е запалена

Пленена съм от пламъка,

Описващ по стените картини.

Картини, които напомнят и те карат да забравиш.


Та, сетих се за теб.

Запалвайки свещта,

Реших да ти напиша,

Но смелост не събрах.


Живота ми обърка

Със един замах.

Реших на теб да посветя

Моята свещ, догаряща, пламтяща.


А след това

Със пръсти ще я угася,

За да не ми напомня вече,

Че си тръгна, без да ме целунеш.


Ще запаля тази свещ отново,

Ще те прегърна

И ще чакам песента -
Танцувай с мен.


Посвещавам я на теб.

Защо пък не!

Заслужаваш нещо да гори,

Нещо да ти бъде подарено.


Оставяш телефона празен,

Докосваш поредната глътка

И тръпнеш в очакване.

Ще я запаля, за теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Изгубени някъде,Търсим компания,Търсим отпускане,.Намираме страх.Заспали във ъгъла.Губим желанието,Стреляме с погледи,Плачеме в смях" цитат -Че

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...