Света опустя...
Тръгна си. Просто така, както и дойде.
Забрави. Просто и лесно, сякаш не ме познаваш.
Ей така. Остави сърцето ми да умре,
Решила съм. За мен само спомен оставаш...
Върви. Не се обръщай,
аз нямам сили пак да те спра.
При мен никога повече не се връщай,
сега съм жива, но на косъм от смъртта...
Сега се замислям за много неща.
Ти ме научи на всичко свято...
Ти ми показа любовта,
направи сърцето ми богато...
Обичаше ме и ми даваше сили,
да се боря, да живея...
Преди истински щастливи сме били,
но без теб не мога на слънцето отново да се смея...
Сега ме е страх,
страх ме е от самата мен.
Преди толкова силна бях.
А сега плача като страхливка всеки божи ден...
Заминаваш си.
Толкова много боли, че не усещам болка.
Отиваш в нейните прегръдки,
а аз сега се чувствам толкова жалка...
Давя се в океан от сълзи,
а не мога дори да заплача.
Мълча, а душата ми крещи,
изгубваш се някъде в здрача...
Ще се опитам за пред тебе, че съм силна да докажа.
Сърцето ми се превърна в камак,да е сам наказан.
Срамувам се света си да ти покажа,
защото след теб остана толкова празен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
