„Светата троица“
732
0
9
Много е късно и рехав е мракът -
вече разрежда се на ранина.
Вънка на прага две сенки ме чакат -
малко момиче и стара жена.
Утре сме трите - "светата троица".
И ще преборим отново света.
Ние сме аз, и дете, и старица,
иначе казано - просто жена.
Утре ще влизаме в делнични битки -
кой, на нас, трите ще ни се опре?
Утре сме страшният воин със плитка,
утре сме хала с хиляда ръце.
Колко ли подвизи утре ме чакат?
Утре. А нощем, напълно сама,
скрита удобно и сигурно в мрака -
тъжна да бъда, ще си разреша.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
