Oct 10, 2014, 1:03 PM

„Светата троица“

  Poetry
733 0 9

Много е късно и рехав е мракът -

вече разрежда се на ранина.

Вънка на прага две сенки ме чакат -

малко момиче и стара жена.

Утре сме трите - "светата троица".

И ще преборим отново света.

Ние сме аз, и дете, и старица,

иначе казано - просто жена.

 

Утре ще влизаме в делнични битки -

кой, на нас, трите ще ни се опре?

Утре сме страшният воин със плитка,

утре сме хала с хиляда ръце.

 

Колко ли подвизи утре ме чакат?

Утре. А нощем, напълно сама,

скрита удобно и сигурно в мрака -

тъжна да бъда, ще си разреша.

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...