Регина (Радост Даскалова) Регина (Радост Даскалова)
15 374
Oct 10, 2014, 1:03 PM

„Светата троица“

  Poetry
730 0 9

Много е късно и рехав е мракът -

вече разрежда се на ранина.

Вънка на прага две сенки ме чакат -

малко момиче и стара жена.

Утре сме трите - "светата троица".

И ще преборим отново света.

Ние сме аз, и дете, и старица,

иначе казано - просто жена.

 

Утре ще влизаме в делнични битки -

кой, на нас, трите ще ни се опре?

Утре сме страшният воин със плитка,

утре сме хала с хиляда ръце.

 

Колко ли подвизи утре ме чакат?

Утре. А нощем, напълно сама,

скрита удобно и сигурно в мрака -

тъжна да бъда, ще си разреша.

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0