10 окт. 2014 г., 13:03

„Светата троица“

734 0 9

Много е късно и рехав е мракът -

вече разрежда се на ранина.

Вънка на прага две сенки ме чакат -

малко момиче и стара жена.

Утре сме трите - "светата троица".

И ще преборим отново света.

Ние сме аз, и дете, и старица,

иначе казано - просто жена.

 

Утре ще влизаме в делнични битки -

кой, на нас, трите ще ни се опре?

Утре сме страшният воин със плитка,

утре сме хала с хиляда ръце.

 

Колко ли подвизи утре ме чакат?

Утре. А нощем, напълно сама,

скрита удобно и сигурно в мрака -

тъжна да бъда, ще си разреша.

 

Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...