5.09.2009 г., 13:10

Светла

799 0 2

Казваш, че си Светла? Вярвам, мила!
В мрака на тунела светлинка
кара слабия да сбира сила
и върви с протегната ръка.

И надежда, че когато стигне
светлината на добрия ден,
някой като теб ще му намигне
и подхване вечния рефрен:

кратък е животът, кратка радост,
кратък смях и дълги грехове.
Лъчезарна днес е твойта младост,
без преструвки и без страхове.

Светла, светлинка желана в мрака,
кой край теб да е не би мечтал.
Някъде по пътя ти те чака
покрай радостта и малко жал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...