5 сент. 2009 г., 13:10

Светла

798 0 2

Казваш, че си Светла? Вярвам, мила!
В мрака на тунела светлинка
кара слабия да сбира сила
и върви с протегната ръка.

И надежда, че когато стигне
светлината на добрия ден,
някой като теб ще му намигне
и подхване вечния рефрен:

кратък е животът, кратка радост,
кратък смях и дълги грехове.
Лъчезарна днес е твойта младост,
без преструвки и без страхове.

Светла, светлинка желана в мрака,
кой край теб да е не би мечтал.
Някъде по пътя ти те чака
покрай радостта и малко жал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...