5 sept 2009, 13:10

Светла

  Poesía
803 0 2

Казваш, че си Светла? Вярвам, мила!
В мрака на тунела светлинка
кара слабия да сбира сила
и върви с протегната ръка.

И надежда, че когато стигне
светлината на добрия ден,
някой като теб ще му намигне
и подхване вечния рефрен:

кратък е животът, кратка радост,
кратък смях и дълги грехове.
Лъчезарна днес е твойта младост,
без преструвки и без страхове.

Светла, светлинка желана в мрака,
кой край теб да е не би мечтал.
Някъде по пътя ти те чака
покрай радостта и малко жал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...