25.04.2009 г., 18:13

Светлина

828 0 2

 

Светлината е нещо прозрачно,

поглъща я капка тъга.

Изчезва в мига безвъзвратно,

когато затвориш врата.

 

Очите не могат да кажат

кой има, кой няма вина.

Но знаят, че няма да светят

от мисъл за нежна ръка.

 

Когато все търсиш и пак не намираш,

изгубваш и вярна следа,

но нужно е малко - недей да униваш!

Повярвай във мен и подай ми ръка!

 

Аз давам ти моята сила!

Дарявам на теб светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...