25.04.2009 г., 18:13

Светлина

823 0 2

 

Светлината е нещо прозрачно,

поглъща я капка тъга.

Изчезва в мига безвъзвратно,

когато затвориш врата.

 

Очите не могат да кажат

кой има, кой няма вина.

Но знаят, че няма да светят

от мисъл за нежна ръка.

 

Когато все търсиш и пак не намираш,

изгубваш и вярна следа,

но нужно е малко - недей да униваш!

Повярвай във мен и подай ми ръка!

 

Аз давам ти моята сила!

Дарявам на теб светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...