Светлината е нещо прозрачно,
поглъща я капка тъга.
Изчезва в мига безвъзвратно,
когато затвориш врата.
Очите не могат да кажат
кой има, кой няма вина.
Но знаят, че няма да светят
от мисъл за нежна ръка.
Когато все търсиш и пак не намираш,
изгубваш и вярна следа,
но нужно е малко - недей да униваш!
Повярвай във мен и подай ми ръка!
Аз давам ти моята сила!
Дарявам на теб светлина!
© Живка Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и аз ти дарявам светлина