Apr 25, 2009, 6:13 PM

Светлина

  Poetry » Love
832 0 2

 

Светлината е нещо прозрачно,

поглъща я капка тъга.

Изчезва в мига безвъзвратно,

когато затвориш врата.

 

Очите не могат да кажат

кой има, кой няма вина.

Но знаят, че няма да светят

от мисъл за нежна ръка.

 

Когато все търсиш и пак не намираш,

изгубваш и вярна следа,

но нужно е малко - недей да униваш!

Повярвай във мен и подай ми ръка!

 

Аз давам ти моята сила!

Дарявам на теб светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...