В кратките мигове, сладка любов,
немирникът вятър вилнее.
Разрошва косите ти. Гали очите ти.
Светлината изгрява над кея.
Ти си пристанище, корабът вечен.
Любовна страст във вихър сърдечен.
Златен накит, изумруден, красив.
Нежна прегръдка с безумен мотив.
© Симеон Пенчев Всички права запазени