Светлината на пътя  изгряла в теб,

разкри, красотата на твоите очи

Не очаквах да видя безкраен свят,

Свят от нестихващи златни лъчи

Случаен звън и пробуждане в мен на

Абсолюта съграждащ света,

Когато денят е и нощ и ден,

От безкрайна светлина

Щом Аз избяга и  отнесе със теб ,

Всичко излишно, цялата прах, суета,

Отиде си всичко, остана единствено тя,

златна, непреходна светлина.

Кога намирам  време за нас,

 Да прозра , че всичко си ти.

Ти твориш и следвам те аз,

 в тоз вълшебен свят,  без тъмнина.