Светлина
1.4K
0
0
Светлината на пътя изгряла в теб,
разкри, красотата на твоите очи
Не очаквах да видя безкраен свят,
Свят от нестихващи златни лъчи
Случаен звън и пробуждане в мен на
Абсолюта съграждащ света,
Когато денят е и нощ и ден,
От безкрайна светлина
Щом Аз избяга и отнесе със теб ,
Всичко излишно, цялата прах, суета,
Отиде си всичко, остана единствено тя,
златна, непреходна светлина.
Кога намирам време за нас,
Да прозра , че всичко си ти.
Ти твориш и следвам те аз,
в тоз вълшебен свят, без тъмнина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Антонов Всички права запазени
