Jul 17, 2019, 10:58 AM  

Светлина

1.4K 0 0

Светлината на пътя  изгряла в теб,

разкри, красотата на твоите очи

Не очаквах да видя безкраен свят,

Свят от нестихващи златни лъчи

 

Случаен звън и пробуждане в мен на

Абсолюта съграждащ света,

Когато денят е и нощ и ден,

От безкрайна светлина

 

Щом Аз избяга и  отнесе със теб ,

Всичко излишно, цялата прах, суета,

Отиде си всичко, остана единствено тя,

златна, непреходна светлина.

 

Кога намирам  време за нас,

 Да прозра , че всичко си ти.

Ти твориш и следвам те аз,

 в тоз вълшебен свят,  без тъмнина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...