4.03.2006 г., 22:22

Светлина за теб

1.4K 0 9

Далечни ,необятни брегове
ме викат и привличат
Ще тръгна рано призори..
преди слънце да изгрее.
Ще взема в шепи от ноща
от изгрева ще сложа във очите.
Сияйната необятна светлина
за теб ще скрия от звездите.
Ще скитам дълго,много дълго,
безкрая ще достигна,
когато се наскитам
при теб отново ще се върна.
Ще бъде нощ такава тъмна,
черна...но аз ще нося във очите
онази светлина ,която скрих
за тебе от звездите.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
    Аз самата много си го харесвам този стих!
    Исках да го редактирам, но ще го оставя така.
  • Страотно стихотворение! Незнам защо, но ми напомни на песничката която си тананика Билбо Бегинс на път за Ломидол...(не ме слушаи...6 )
  • Много ми харесва.Проздравления.
  • Браво! Много е хубаво, Джейни!
  • Джейни, красив стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...