4 mar 2006, 22:22

Светлина за теб

  Poesía
1.4K 0 9

Далечни ,необятни брегове
ме викат и привличат
Ще тръгна рано призори..
преди слънце да изгрее.
Ще взема в шепи от ноща
от изгрева ще сложа във очите.
Сияйната необятна светлина
за теб ще скрия от звездите.
Ще скитам дълго,много дълго,
безкрая ще достигна,
когато се наскитам
при теб отново ще се върна.
Ще бъде нощ такава тъмна,
черна...но аз ще нося във очите
онази светлина ,която скрих
за тебе от звездите.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
    Аз самата много си го харесвам този стих!
    Исках да го редактирам, но ще го оставя така.
  • Страотно стихотворение! Незнам защо, но ми напомни на песничката която си тананика Билбо Бегинс на път за Ломидол...(не ме слушаи...6 )
  • Много ми харесва.Проздравления.
  • Браво! Много е хубаво, Джейни!
  • Джейни, красив стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...