Далечни ,необятни брегове
ме викат и привличат
Ще тръгна рано призори..
преди слънце да изгрее.
Ще взема в шепи от ноща
от изгрева ще сложа във очите.
Сияйната необятна светлина
за теб ще скрия от звездите.
Ще скитам дълго,много дълго,
безкрая ще достигна,
когато се наскитам
при теб отново ще се върна.
Ще бъде нощ такава тъмна,
черна...но аз ще нося във очите
онази светлина ,която скрих
за тебе от звездите.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
)
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
