Светлината
Светлината
В тунела проблясна светлината -
очаквана, мечтана - ослепява.
Разкъсва с пръсти тъмнината...
Небето над мене засиява!
Спасена, задъхана душата,
невярваща в шанса втори...
Поема в ръцете си мечтата
с очакването да се претвори -
от сляпата изгнаница с надежда,
забравена в онзи мрак, застиваща -
в лъч синя светлина безбрежна,
за другиго в тъмното проблясваща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Тодорова Всички права запазени
