Dec 12, 2008, 9:20 PM

Светлината

  Poetry » Other
882 0 3

                Светлината

 

В тунела проблясна светлината -

очаквана, мечтана - ослепява.

Разкъсва с пръсти тъмнината...

Небето над мене засиява!

Спасена, задъхана душата,

невярваща в шанса втори...

Поема в ръцете си мечтата

с очакването да се претвори -

от сляпата изгнаница с надежда,

забравена в онзи мрак, застиваща -

в лъч синя светлина безбрежна,

за другиго в тъмното проблясваща.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...