Dec 12, 2008, 9:20 PM

Светлината

  Poetry » Other
890 0 3

                Светлината

 

В тунела проблясна светлината -

очаквана, мечтана - ослепява.

Разкъсва с пръсти тъмнината...

Небето над мене засиява!

Спасена, задъхана душата,

невярваща в шанса втори...

Поема в ръцете си мечтата

с очакването да се претвори -

от сляпата изгнаница с надежда,

забравена в онзи мрак, застиваща -

в лъч синя светлина безбрежна,

за другиго в тъмното проблясваща.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...