3.12.2007 г., 22:59

Светлините на града

1.5K 0 4
Светлините на града - един безкраен булевард...
Светлините на града тъжната реалност,
облякла хиляди лица...
Едната светлина изглежда тъжна...
Другата - пълна със веселие и смях...
Ала истината е една...
Светлините на града носят само сурова красота...

Подредени някъде,
или пръснати като грахови зърна...
По улицата тъмна виждаш прозорче светлина....
Хората вътре спокойно се разхождат...
Носещи своите съдби...
Светлините на града ги крият...
Знаещи ужасни тайни...

Индустриално слънце....
Електричен лъч...
Градът мълчи...
Звучи единствено гласът
на машинния напредък...

Рекламата самотна тихо на тротоара спи...
И като се събуди, гледа всичко...
Всяка дума чува...
Вижда всеки силует...
Знае всяка тайна
на тротоарния живот....

И жилищните светлини като звездите
слабо надалеч мъждукат...
Плачат, видяли скръб и потресаващи неща...
Побоища и разплаканите детски личица...

Свелините на града не пеят,
те крещят,
но затворени в безмълваната промишлена природа....
Светлините на града се молят,
някой да се взре във тях...
Светлините на града са живи,
Дишащи в нощта...

Светлините на града са бледи,
облечени в градската сурова красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...