3.12.2007 г., 22:59 ч.

Светлините на града 

  Поезия
1124 0 4
Светлините на града - един безкраен булевард...
Светлините на града тъжната реалност,
облякла хиляди лица...
Едната светлина изглежда тъжна...
Другата - пълна със веселие и смях...
Ала истината е една...
Светлините на града носят само сурова красота...

Подредени някъде,
или пръснати като грахови зърна...
По улицата тъмна виждаш прозорче светлина....
Хората вътре спокойно се разхождат...
Носещи своите съдби...
Светлините на града ги крият...
Знаещи ужасни тайни...

Индустриално слънце....
Електричен лъч...
Градът мълчи...
Звучи единствено гласът
на машинния напредък...

Рекламата самотна тихо на тротоара спи...
И като се събуди, гледа всичко...
Всяка дума чува...
Вижда всеки силует...
Знае всяка тайна
на тротоарния живот....

И жилищните светлини като звездите
слабо надалеч мъждукат...
Плачат, видяли скръб и потресаващи неща...
Побоища и разплаканите детски личица...

Свелините на града не пеят,
те крещят,
но затворени в безмълваната промишлена природа....
Светлините на града се молят,
някой да се взре във тях...
Светлините на града са живи,
Дишащи в нощта...

Светлините на града са бледи,
облечени в градската сурова красота.

© Марина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??