Dec 3, 2007, 10:59 PM

Светлините на града

Poetry

1.5K 0 4

Светлините на града - един безкраен булевард...
Светлините на града тъжната реалност,
облякла хиляди лица...
Едната светлина изглежда тъжна...
Другата - пълна със веселие и смях...
Ала истината е една...
Светлините на града носят само сурова красота...

Подредени някъде,
или пръснати като грахови зърна...
По улицата тъмна виждаш прозорче светлина....
Хората вътре спокойно се разхождат...
Носещи своите съдби...
Светлините на града ги крият...
Знаещи ужасни тайни...

Индустриално слънце....
Електричен лъч...
Градът мълчи...
Звучи единствено гласът
на машинния напредък...

Рекламата самотна тихо на тротоара спи...
И като се събуди, гледа всичко...
Всяка дума чува...
Вижда всеки силует...
Знае всяка тайна
на тротоарния живот....

И жилищните светлини като звездите
слабо надалеч мъждукат...
Плачат, видяли скръб и потресаващи неща...
Побоища и разплаканите детски личица...

Свелините на града не пеят,
те крещят,
но затворени в безмълваната промишлена природа....
Светлините на града се молят,
някой да се взре във тях...
Светлините на града са живи,
Дишащи в нощта...

Светлините на града са бледи,
облечени в градската сурова красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mystery (Диляна)

много истинско браво

2009-01-17T21:50:39+02:00
gyu (Гюлен )

Оригинално е !

2008-03-12T23:33:05+02:00
dodic (Деян Димитров)

Направих си малка, нощна разходка из стиха ти.
Поздрав.

2007-12-04T11:59:33+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

А пипирутките които се блъскат в лампите всяка вечер? Готина идея, но можеше и повече.

2007-12-04T10:31:32+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0