Светлинките на безкрая
Прегръщам те в най-чувствената есен,
каквато всеки влюбен заслужава!
И пак денят добър започва с песен,
в която слънце огнено изгрява!
Погалваш ме с крило на гълъбица
и литвам с теб сред трепетна омая!
В очите ти – две бликащи зорници –
проблясват светлинките на безкрая!
Душата ти с усмивка на момиче
към мен протяга топлите си длани –
душата ми пред тебе коленичи
и моли те със мене да останеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
