Прегръщам те в най-чувствената есен,
каквато всеки влюбен заслужава!
И пак денят добър започва с песен,
в която слънце огнено изгрява!
Погалваш ме с крило на гълъбица
и литвам с теб сред трепетна омая!
В очите ти – две бликащи зорници –
проблясват светлинките на безкрая!
Душата ти с усмивка на момиче
към мен протяга топлите си длани –
душата ми пред тебе коленичи
и моли те със мене да останеш!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
