СВЕТЛИННИ КАПКИ…
Опулената тишина
е луднала.
Връхлита ме.
Премазва ме до кости!
Утихнала –
не протестирам.
Безнадеждно е.
Безсмислено.
Безсмислено…
и… жалко.
Но само
ако можехте да чуете
как се разлива –
в цветове и мисли…
Как оплодява
сухите ми клони.
И как се втурва –
огнен водопад.
Светлинни капки –
смислени
и същностни…
Пречистващи.
Магийноопрощаващи.
Думи –
заредени с тишина.
Най-търсената тишина –
Спасение.
© Донка Василева Всички права запазени