21.07.2007 г., 21:05

Светофар

655 0 3
 Хоп. И жълтото светна.
 Тъкмо засилен да мина.
 И изведнъж се сепнах.
 Ама... това - за мене ли беше?
 Да. Живота ми пак на червено стоеше.
 
 Палиш и караш.
 На полусъединител.
 Спираш и чакаш.
 Пак на полусъединител.
 И ето позната миризма.
 На нещо... на изгорели неща...
 Навеждам се. Поглеждам в страничните огледала.
 Странно - няма никой там.
 Значи, вмирисана е моята душа.
 
 Отнесен от мисли, пропуснах зеленият знак.
 Хоп. И жълтото светна.
 На червено съм пак.
 Искам светофар да съм, поне
 един път да ми е зелено, поне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...