21.07.2007 г., 21:05

Светофар

656 0 3
 Хоп. И жълтото светна.
 Тъкмо засилен да мина.
 И изведнъж се сепнах.
 Ама... това - за мене ли беше?
 Да. Живота ми пак на червено стоеше.
 
 Палиш и караш.
 На полусъединител.
 Спираш и чакаш.
 Пак на полусъединител.
 И ето позната миризма.
 На нещо... на изгорели неща...
 Навеждам се. Поглеждам в страничните огледала.
 Странно - няма никой там.
 Значи, вмирисана е моята душа.
 
 Отнесен от мисли, пропуснах зеленият знак.
 Хоп. И жълтото светна.
 На червено съм пак.
 Искам светофар да съм, поне
 един път да ми е зелено, поне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...