Светофар
Тъкмо засилен да мина.
И изведнъж се сепнах.
Ама... това - за мене ли беше?
Да. Живота ми пак на червено стоеше.
Палиш и караш.
На полусъединител.
Спираш и чакаш.
Пак на полусъединител.
И ето позната миризма.
На нещо... на изгорели неща...
Навеждам се. Поглеждам в страничните огледала.
Странно - няма никой там.
Значи, вмирисана е моята душа.
Отнесен от мисли, пропуснах зеленият знак.
Хоп. И жълтото светна.
На червено съм пак.
Искам светофар да съм, поне
един път да ми е зелено, поне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени