X-real (Иван Иванов) X-real (Иван Иванов)
175
Jul 21, 2007, 9:05 PM

Светофар

  Poetry
653 0 3
 Хоп. И жълтото светна.
 Тъкмо засилен да мина.
 И изведнъж се сепнах.
 Ама... това - за мене ли беше?
 Да. Живота ми пак на червено стоеше.
 
 Палиш и караш.
 На полусъединител.
 Спираш и чакаш.
 Пак на полусъединител.
 И ето позната миризма.
 На нещо... на изгорели неща...
 Навеждам се. Поглеждам в страничните огледала.
 Странно - няма никой там.
 Значи, вмирисана е моята душа.
 
 Отнесен от мисли, пропуснах зеленият знак.
 Хоп. И жълтото светна.
 На червено съм пак.
 Искам светофар да съм, поне
 един път да ми е зелено, поне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0