21 июл. 2007 г., 21:05

Светофар

659 0 3
 Хоп. И жълтото светна.
 Тъкмо засилен да мина.
 И изведнъж се сепнах.
 Ама... това - за мене ли беше?
 Да. Живота ми пак на червено стоеше.
 
 Палиш и караш.
 На полусъединител.
 Спираш и чакаш.
 Пак на полусъединител.
 И ето позната миризма.
 На нещо... на изгорели неща...
 Навеждам се. Поглеждам в страничните огледала.
 Странно - няма никой там.
 Значи, вмирисана е моята душа.
 
 Отнесен от мисли, пропуснах зеленият знак.
 Хоп. И жълтото светна.
 На червено съм пак.
 Искам светофар да съм, поне
 един път да ми е зелено, поне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...