Светове
Ти дойде тази нощ, като истина,
като стар незавършен кошмар.
Аз от своята стара зависимост
те допуснах до мен прежаднял.
Сипах в чашите истинско вино,
малко мътно от стари сълзи.
Влях му нова надежда и сигурност.
Пи от него почти до зори.
Беше гладен. Омесих ти пита.
(още топла е моята длан).
Със любов я поръсих обилно,
овкусих я със шарена сол.
Премръзнал беше... а ризата – скъсана.
Позакърпих я от тук и от там.
Позатоплих те. Остана до съмнало
и... се втурна към твоя керван.
...
Твоят свят бе красив и огромен,
в синевата блестят пеперуди!
Моят също красив, ала скромен,
но... беше тесен за твоите друми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
