Светове
Ти дойде тази нощ, като истина,
като стар незавършен кошмар.
Аз от своята стара зависимост
те допуснах до мен прежаднял.
Сипах в чашите истинско вино,
малко мътно от стари сълзи.
Влях му нова надежда и сигурност.
Пи от него почти до зори.
Беше гладен. Омесих ти пита.
(още топла е моята длан).
Със любов я поръсих обилно,
овкусих я със шарена сол.
Премръзнал беше... а ризата – скъсана.
Позакърпих я от тук и от там.
Позатоплих те. Остана до съмнало
и... се втурна към твоя керван.
...
Твоят свят бе красив и огромен,
в синевата блестят пеперуди!
Моят също красив, ала скромен,
но... беше тесен за твоите друми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
