~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
19.01.2010 г., 11:32 ч.

Светове 

  Поезия » Любовна
674 0 3

Tъгата ми е мъничко човечна.
Само мъничко, така, напук.
Но сякаш, че е някак вечна...
сякаш, че и мен ме няма тук.

И усмивката ми, малко тъжна.
Само мъничко, така, без звук.
Сякаш някак си далечна,
сякаш, че я няма тук...

Измислица съм, жалка и нелепа.
Открадната от вечни, смислени неща.
Недомислице човешка, живей
във мойта тиха суета!

Тъгата ми е по божествено красива,
само мъничко, така, напук.
Сякаш бавно, нежно си отива...
сякаш, че ще бъде вечно тук.

И усмивката ми странно причудлива,
създадена от някой чужд и друг,
в тоя пъстър свят е малко сива,
сякаш, че не е от тук...

© Свобода Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И тук...
  • Ех... За тук трябва муза и качествено изпълнение, а до скоро нямах нито едното )
    Зарадва ме, Ани, ще прелитам чат пат, отново :D
  • Я кого е довял вятъра
    Скоро не бях те мяркала тук. По-честичко де
Предложения
: ??:??