22.10.2008 г., 12:28 ч.

"Светове" 

  Поезия
586 0 4
"Светове"

Приятелю, сега сме само двамата,
свали си карнавалния костюм
и маската, с която забавляваше;
макар че тъжен днес е твоя ум,
ти разходи ме през вселената,
на твойта необятна красота,
защото са красиви мислите,
искрящи в погледа... Душа.
Светът е толкова огромен
и как да разговаряме, когато
делят ни пропасти, изпълнени със викове
и долини, изпълнени със самота?
Приятелю, сега сме само двамата,
ала защо когато се споглеждаме,
отвръща само образ в огледалото?
Нима сме толкова далече?...

© Дидо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ясно ти е, нали...и аз съм ти вече фен!
  • АЗ-ът говори на Аз-а...
    Хареса ми!!!
  • "защто са красиви мислите,
    искрящи в погледа... Душа."
    Там да - но излезеш ли вън, където е суетата, нещо се променя май и отражението в огледалото уж е твоето, пък не е...
    Поздрав!

  • много браво!
Предложения
: ??:??