22 окт. 2008 г., 12:28

"Светове"

842 0 4
"Светове"

Приятелю, сега сме само двамата,
свали си карнавалния костюм
и маската, с която забавляваше;
макар че тъжен днес е твоя ум,
ти разходи ме през вселената,
на твойта необятна красота,
защото са красиви мислите,
искрящи в погледа... Душа.
Светът е толкова огромен
и как да разговаряме, когато
делят ни пропасти, изпълнени със викове
и долини, изпълнени със самота?
Приятелю, сега сме само двамата,
ала защо когато се споглеждаме,
отвръща само образ в огледалото?
Нима сме толкова далече?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ясно ти е, нали...и аз съм ти вече фен!
  • АЗ-ът говори на Аз-а...
    Хареса ми!!!
  • "защто са красиви мислите,
    искрящи в погледа... Душа."
    Там да - но излезеш ли вън, където е суетата, нещо се променя май и отражението в огледалото уж е твоето, пък не е...
    Поздрав!

  • много браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....