18.09.2007 г., 16:47 ч.

Светулка-2 

  Поезия
1742 0 18
Привечер е.
Луната пак изгря.
Небето е примамливо дълбоко.
Какви ли тайни крие през нощта
невиждания блясък на Луната!

Намерих те.
Там нейде в тъмнината,
светулка малка с вързани крилца.
Премигваща, на никому позната,
но молеща спасена да е тя!

Привечер е.
Щурците пак запяха,
а жабите закряскаха във хор.
По калните води на водопада,
по дългите коси на есента!

Заслушах се.
В таз тъжна серенада,
извикваща желания у мен
да бъдеш тук, а аз като награда,
светулка ще ти бъда всеки ден!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??