18 sept 2007, 16:47

Светулка-2 

  Poesía
1705 0 18
Привечер е.
Луната пак изгря.
Небето е примамливо дълбоко.
Какви ли тайни крие през нощта
невиждания блясък на Луната!

Намерих те.
Там нейде в тъмнината,
светулка малка с вързани крилца.
Премигваща, на никому позната,
но молеща спасена да е тя!

Привечер е.
Щурците пак запяха,
а жабите закряскаха във хор.
По калните води на водопада,
по дългите коси на есента!

Заслушах се.
В таз тъжна серенада,
извикваща желания у мен
да бъдеш тук, а аз като награда,
светулка ще ти бъда всеки ден!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??