Sep 18, 2007, 4:47 PM

Светулка-2 

  Poetry
1740 0 18
Привечер е.
Луната пак изгря.
Небето е примамливо дълбоко.
Какви ли тайни крие през нощта
невиждания блясък на Луната!

Намерих те.
Там нейде в тъмнината,
светулка малка с вързани крилца.
Премигваща, на никому позната,
но молеща спасена да е тя!

Привечер е.
Щурците пак запяха,
а жабите закряскаха във хор.
По калните води на водопада,
по дългите коси на есента!

Заслушах се.
В таз тъжна серенада,
извикваща желания у мен
да бъдеш тук, а аз като награда,
светулка ще ти бъда всеки ден!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??