30.11.2010 г., 22:33

Светулка

Поезия

997 0 3

Лъчите си заникът медни стопява,

заспи ли тревата във вятърна люлка

и щом в храсталака нещастно припява

самотен щурец за любима светулка.

Луната изгряваща нежно открива

на свирача в ръцете цигулка

и с ритми омайни той всички приспива,

а бди за любима светулка...

Зората с лъчите си златни облива

тревата заспала във вятърна люлка...

И там, в храсталака, щастливо заспива

влюбен щурец до любима светулка...

2000г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ekstasis (Михаил Цветански)

Красиво е
Поздравления!

2010-12-01T21:01:26+02:00
kalliopi (Елица Василева)

Мерси

2010-12-01T20:36:03+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Хубав текст, при все, че е малко сладникав, като за мен.
Втората строфа е с променен ритъм спрямо другите две и това, по моему, не е в полза на стиха.

2010-12-01T19:31:15+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0