kalliopi (Елица Василева)
20 11
30 нояб. 2010 г., 22:33

Светулка 

  Поэзия
695 0 3

Лъчите си заникът медни стопява,

заспи ли тревата във вятърна люлка

и щом в храсталака нещастно припява

самотен щурец за любима светулка.

 

Луната изгряваща нежно открива

на свирача в ръцете цигулка

и с ритми омайни той всички приспива,

а бди за любима светулка...

 

Зората с лъчите си златни облива

тревата заспала във вятърна люлка...

И там, в храсталака, щастливо заспива

влюбен щурец до любима светулка...

 

                                                 2000г.

© Елица Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??