Светулка

Nov 30, 2010, 10:33 PM

Poetry

749 0 3

Лъчите си заникът медни стопява,

заспи ли тревата във вятърна люлка

и щом в храсталака нещастно припява

самотен щурец за любима светулка.

Луната изгряваща нежно открива

на свирача в ръцете цигулка

и с ритми омайни той всички приспива,

а бди за любима светулка...

Зората с лъчите си златни облива

тревата заспала във вятърна люлка...

И там, в храсталака, щастливо заспива

влюбен щурец до любима светулка...

2000г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.