kalliopi (Елица Василева) kalliopi (Елица Василева)
20
Nov 30, 2010, 10:33 PM

Светулка

  Poetry
993 0 3

Лъчите си заникът медни стопява,

заспи ли тревата във вятърна люлка

и щом в храсталака нещастно припява

самотен щурец за любима светулка.

 

Луната изгряваща нежно открива

на свирача в ръцете цигулка

и с ритми омайни той всички приспива,

а бди за любима светулка...

 

Зората с лъчите си златни облива

тревата заспала във вятърна люлка...

И там, в храсталака, щастливо заспива

влюбен щурец до любима светулка...

 

                                                 2000г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0