17.03.2007 г., 21:02

Светулка

768 0 2
Нещо проблясна от другата страна на бара,
не знам светулка ли беше или някаква искра,
погледнах натам - едно слабичко момиче,
плаче и мръщи се, като отпива от горчивата бира.

Нощта напредва, звуците й загрубяват,
всички във вихъра на луд и подвижен танц,
само двамата седим, един срещу друг
и гледаме се отдалече...

Тя още плаче, бирата й става по-горчива,
подправена с щипка сълзи от очите.
Шумът е непоносим за противящите се на ритъма,
и тя гледа с очи, жадуващи спасение...

Отивам при нея, на онзи тъмен ъгъл,
- Аз излизам, ако искаш ела -
и тя само хваща протегнатата ми ръка,
а нейната трепери...

По коридора тъмен, сред този полумрак,
тя върви след мен, с поглед влажен и плах.
- Това е домът ми,
              заповядай...

И тънкото и кръстче с лек замах,
потрепва леко в моята прегръдка,
но ина не мина секунда-две,
тя плахо промълви "не искам"...

Минутка мълчание, поглед неразбиращ,
- Тогава защо дойде? Нищо, съвземи се,
не мога така с теб само да седя,
почини, аз излизам.

Излизайки, чух плач, спрях се.
- Какво има пък сега? Защо дойде, какво става?
- Просто не исках да стоя сама,
моля те, остани за малко.

Останах. Направих и кафе.
- Аз кафе не пия.
- Кухнята е там, вземи си чай.
- А ти сигурен ли си, че ще пиеш тази бира?

- Ти се страхуваш да не се напия май?
Щом казваш, добре, и аз ще пия чай.
И изведнъж ми стана някак леко,
тя първо се усмихна, аз леко се засмях.

И поговорихме с нея, работлива пчеличка,
за малко щеше да бъде храна на бухал в тази малка стая...
нощта я бяхме хванали за опашката
и с първите лъчи си направихме вън закуската.

През деня светулките не светят,
но на кай му е нужно фенерче,
тя, едно малко слънчево цветче,
аромат на пролет, спасила бе светлинките си,
         и сред тъмните сенки на нощта...
          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любовник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...