Светулките са огнени очи.
Живота тайно мракът наблюдава,
макар че, всъщност, никак не личи,
вълнува ли се от това, което става.
Светулките са златните сълзи
на Юни по изгубена любима.
Косата ù невидима пълзи
из житните поля като коприна.
Светулките - на Лятото деца -
странни, неразбрани си остават.
Те търсят път към нашите сърца,
душите ни отвътре осветяват.